Повече информация за пластмасите
Пластмасите са материали, получени на базата на природни и синтетични полимери, които при определени условия проявяват пластичност и могат лесно да се обработват. В днешно време се произвеждат над 250 милиона тона пластмаса годишно. Пластмасите имат малка плътност, здравина, изолационни свойства, водоустойчивост, голяма химическа устойчивост и осигуряват възможност за бързо серийно производство на сложни изделия. Недостатъците на пластмасите са ниската им термоустойчивост, малката им твърдост и склонността на някои към бързо стареене.
Известни са повече от 50 вида пластмаси, като същевременно се разработват и нови видове. Пластмасите се разделят на различни видове, които могат да се смесват, образувайки сплави като металите. Целта е да се обединят желаните свойства на няколко вида пластмаса в един. Те са синтетични материали, които се добиват главно от изкопаеми горива - нефт и природен газ.
Пластмасмасовите изделия не са подходящи за дребносерийно и единично производство, поради скъпата инструментална екипировка.
Полиетилен - Polyethylene /PE/ е най-полулярната пластмаса в света, може би най-често срещана в ежедневието ни. Именно от този полимер се изработват опаковки за хранителни продукти, бутилки за шампоани, детски играчки и дори бронирани жилетки. За такъв гъвкав материал, той има много проста структура, най-простият от всички полимери, произведени в промишлени количества. Молекулата на полиетилена се състои от нещо като дълга верига от въглеродни атоми, към всеки от които са свързани два водородни атома.
Вече се произвежда полиетилен с молекулна маса от 3 до 6 милиона, от който се получават изключително здрави влакна, които заменят кевлара при производството на бронирани жилетки.
Полиетиленът с линейна структура на молекулата се нарича полетилен с висока плътност /HDPE/. Водородните атоми могат да бъдат заместени от цели линейни вериги полиетилен, при което се получават молекули с множество разклонения - полетилен с ниска плътност /LDPE/, който се получава по-лесно, по евтин е, но няма такава здравина.
Полиетиленът има отлична химическа устойчивост и не се разгражда при стайна температура. Различните видове полиетилен се топят при 105-130º C, което ги прави неподходящи за използване в миялни машини и микровълнови фурни.
Полиетилен може да се получи и от биоетанол - изходната суровина може да е захарна тръстика, пшеница или захарно цвекло.
Полистирен - Polystyrene /PS/, познат още като полистирол е сравнително евтина твърда пласмаса, почти толкова срещана в ежедневието, колкото и полиетилена. Вероятно кутията на монитора, пред който сте сега също е от полистирен.
Полистиренът може да бъде прозрачен или оцветен в различни цветове. Той е евтин и се използва за производство на детски конструктори, пластмасови прибори за хранене и много други предмети, за които е подходяща сравнително твърда евтина пластмаса с възможност за оцветяване в различни цветове. Полистиренът, произведен на листове, може да бъде формован в евтини чаши, чинии, кутии и други предмети за еднократна употреба, особено когато якостта, трайността и топлоустойчивостта не са толкова важни. Най-масовата употреба на полистирена е като експандиран (EPS) или екструдиран (XPS) полистирен. Това е лекият материал, от който се изготвят топлоизолирани чаши за кафе и съдове за храна за вкъщи. Използва се също и за топлоизолация на сгради, изработване на опаковки, архитектурни макети и леярски модели за леене със стопяеми модели.
В обикновеният атактичен полистирен фенилните групи са случайно разпределени от двете страни на въглеродната верига. Той е по евтин за производство, но е с по-ниска температира на топене. Синдиотактичният полистирен е с равномерно подредени фенилни групи от двете страни на въглеродната верига и се топи при 270º C. Той има кристална структура и здравината на нелегиран алуминий, но е много по гъвкав и по-лек.
Чистият полистирен е крехък, но при съполимеризацията му с бутадиен каучук се получава удароустйчив полистирен /HIPS/. Ориентираният полистирен /OPS/ е изключително крехък, но с висока степен на прозрачност.
Полипропилен - polypropylene /PP/е термопластичен полимер, използван в широк спектър от приложения, включително опаковки, текстил (въжета, килими, нетъкан текстил), канцеларски материали, пластмасови части и контейнери за многократно използване на различни видове лабораторно оборудване, високоговорители , автомобилни части, както и полимерни банкноти. Той е здрав и изключително устойчив на много химически разтворители, основи и киселини. Полипропиленът деградира при пряко излагане на UV-лъчи (слънчева светлина),затова при изделия за външо приложение се прибавят специални UV-абсорбиращи добавки.
При изотактичният полипропилен метиловите групи са разположени от едната страна на основната въглеродна верига. Той е по еластичен, но не много здрав. Атактичният от своя страна е здрав, но не е гъвкав. С използването на катализатори може да се получи полипропилен, макромолекулата на който е изградена от последователни изотактични и атактични блокове. Този полимер прилича на гума и е добър еластомер.
Широкото приложение на полипропилена се обуславя от възможността за полимеризация на различни класове с различно разположени на молекулите и добавянето на различни добавки при производството му - например антистатични. Полипропиленът е основен материал при производството на нетъкан текстил - филтри за газове и течности, санитарни материали и дори облекло.
Тъй като е устойчив на високи температури, полипропиленът е основна суровина за производството на медицински и лабораторни изделия. Много от хранителните опаковки също са от полипропилен, тъй като позволяват пълнене на горещи храни, загряване в микровълнова фурна и миене в миялна машина. По твърдите хранителни контейнери от полипропилен се съчетават идеално с капаци от по мекия LDPE, което гарантира лесно затваряне на опаковките на поточни линии.